14 ago 2008, 9:21

Пилот

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Като птица, се налага
всеки ден аз да летя,
като птицата проклета,
ме споходи същата съдба.

 

Всеки ден на самолета
аз се качвам изтощен,
но на него пък се чувствам
всеки път по-зареден.

 

Някак тъй е отредено,
всеки своята съдба да има,
и налага се, определено,
свойто място да заема.

 

Та пилот съм аз, да кажа,
на опасен самолет,
всеки ден летя на него,
все нагоре и напред.

 

Да, машина е опасна,
сее смут и страх във врага,
но на мен е тя подвластна,
точно туй ще споделя.

 

Всеки ден от пистата излитам,
знам аз - страшно е и мога да умра,
но надеждата със мен полита,
и когато трябва, казва ми да спра.

 

Но споходи ме беда,
щом за миг машината отказа,
във море от облаци летях,
тъй стремглаво в тях се врязвах.

 

Парашута си приготвих,
скочих в миг с надеждата една -
той да се отвори, се помолих,
и отвори се, о, да!

 

След минути приземих се
на просторната земя,
след това успокоих се
и замислих се сега.

 

Че спасението винаги го има,
стига в себе си да вярваш,
то до всекиго достига,
само трябва да повярваш...

 

Не съм пилот, но това не спира душата ми да лети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...