Като птица, се налага
всеки ден аз да летя,
като птицата проклета,
ме споходи същата съдба.

Всеки ден на самолета
аз се качвам изтощен,
но на него пък се чувствам
всеки път по-зареден.

Някак тъй е отредено,
всеки своята съдба да има,
и налага се, определено,
свойто място да заема.

Та пилот съм аз, да кажа,
на опасен самолет,
всеки ден летя на него,
все нагоре и напред.

Да, машина е опасна,
сее смут и страх във врага,
но на мен е тя подвластна,
точно туй ще споделя.

Всеки ден от пистата излитам,
знам аз - страшно е и мога да умра,
но надеждата със мен полита,
и когато трябва, казва ми да спра.

Но споходи ме беда,
щом за миг машината отказа,
във море от облаци летях,
тъй стремглаво в тях се врязвах.

Парашута си приготвих,
скочих в миг с надеждата една -
той да се отвори, се помолих,
и отвори се, о, да!

След минути приземих се
на просторната земя,
след това успокоих се
и замислих се сега.

Че спасението винаги го има,
стига в себе си да вярваш,
то до всекиго достига,
само трябва да повярваш...

Не съм пилот, но това не спира душата ми да лети...