"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета
и синоним на думата "мерак",
и музата мечтана на поета,
и мисъл похотлива на простак...
Но мен не ме търсете в тези строфи -
заседнал съм във златната среда...
Седя сега пред листа по пантофи
и се опитвам стих да наредя.
Но стих за pin4e-то се пише мъчно,
когато римите са в минижуп
и пиша разбираемо несръчно
под ритъма на своя сърцетуп...
Жена-камбана и жена коприна!
Но аз, уви, не ставам за звънар.
Познавате я - Йосева Павлина -
жена-мечта с душа като олтар...
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
Суровата истина за поетичното вдъхновение! Доста по на юг от сърцето.