31.01.2014 г., 10:18

pin4e

1.9K 1 22

"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!

Жена - по всички точки на естета
и синоним на думата "мерак",
и музата мечтана на поета,
и мисъл похотлива на простак...

Но мен не ме търсете в тези строфи -
заседнал съм във златната среда...
Седя сега пред листа по пантофи
и се опитвам стих да наредя.

Но стих за pin4e-то  се пише мъчно,
когато римите са в минижуп
и пиша разбираемо несръчно
под ритъма на своя сърцетуп...

Жена-камбана и жена коприна!
Но аз, уви, не ставам за звънар.
Познавате я - Йосева Павлина -
жена-мечта с душа като олтар...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допълнение
    Суровата истина за поетичното вдъхновение! Доста по на юг от сърцето.
  • "... "мерак",
    и музата мечтана на поета,
    и мисъл похотлива на простак...
  • Мдаа, сърцетупно умоизстъпление... на един уникален автор, който се мисли за поет. За кой ли път някой се слага на поетите, за да бъде признат. Да бъде забелязан след третата ракия. Човешкото се е загубило... в смучките ракия.Преписвачите просто не са поети, а мишки. Срам ме е, че го прочетох...
  • Сравнено с Евтим Евтимов-ото, стихотворението на Митко бледнее, но да посветиш творба на Пинче си е и лесна, и мъчна работа...Ена, нека да не търсим под вола теле, поне когато става дума за посвещение! Бъдете живи и здрави, приятели!!!
  • Не е хубаво да се преписва! В училище поставяме двойка за такова провинение!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...