2 mar 2013, 20:50

Пипалата на Октопода

  Poesía
592 0 0

Излезе народът. Надигна глава.

Ограбен, обрулен, изсмукан до грош.

Да сваля властта.

Проклина живота си лош.

 

Излезе. Размаха юмрук.

Провикна се гневен.

- Да няма боклук!

Дотук със живота мизерен.

 

Не можеш, народе!

Ти нямаш я силата.

С Октопод да се бориш

с юмрука, със вилата...

 

Ще трябва огромна, митическа мощ

пипалата да срежеш със яростен нож.

Ще трябва най-първо пъпната връв

да скъсаш със дяволска стръв.

 

Дали си, народе, готов

за бунта чутовен, суров?

На Октопода да срежеш главата,

за да отдъхне земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....