Пир

10 jul 2009, 12:44

Poesía

337 0 2

ПИР

Завихрен от зла фъртуна,

от бури разкъсан, свлечен.

Прозвънвам като струна,

останал в ръцете на предтеча.

Щом плисне дъжд, сребрист ще стана,

с перчема синкав ще светя в простора.

Край мен ще грачи черна врана.

Ще се надпявам с ветрове и хора.

От песента си ще чакам чудеса –

на годините да узреят плодовете.

Простират гладни ръце към небеса.

За тялото ми, на пир ги призовете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Karaman (Сириус Надежда)

2009-07-11T07:29:41+03:00

Картина в стих!
Поздрав!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-07-10T20:00:21+03:00

Много добър стих, оригинален изказ!Браво!