Пир

10 июл. 2009 г., 12:44

Поэзия

363 0 2

ПИР

Завихрен от зла фъртуна,

от бури разкъсан, свлечен.

Прозвънвам като струна,

останал в ръцете на предтеча.

Щом плисне дъжд, сребрист ще стана,

с перчема синкав ще светя в простора.

Край мен ще грачи черна врана.

Ще се надпявам с ветрове и хора.

От песента си ще чакам чудеса –

на годините да узреят плодовете.

Простират гладни ръце към небеса.

За тялото ми, на пир ги призовете.