Пир
ПИР
Завихрен от зла фъртуна,
от бури разкъсан, свлечен.
Прозвънвам като струна,
останал в ръцете на предтеча.
Щом плисне дъжд, сребрист ще стана,
с перчема синкав ще светя в простора.
Край мен ще грачи черна врана.
Ще се надпявам с ветрове и хора.
От песента си ще чакам чудеса –
на годините да узреят плодовете.
Простират гладни ръце към небеса.
За тялото ми, на пир ги призовете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
