ПИР
Завихрен от зла фъртуна,
от бури разкъсан, свлечен.
Прозвънвам като струна,
останал в ръцете на предтеча.
Щом плисне дъжд, сребрист ще стана,
с перчема синкав ще светя в простора.
Край мен ще грачи черна врана.
Ще се надпявам с ветрове и хора.
От песента си ще чакам чудеса –
на годините да узреят плодовете.
Простират гладни ръце към небеса.
За тялото ми, на пир ги призовете.
© Мимо Николов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
