korsar (Мимо Николов)
527 155
Jul 10, 2009, 12:44 PM

Пир 

  Poetry
338 0 2

                    ПИР

 

Завихрен  от зла фъртуна,

от бури разкъсан, свлечен.

Прозвънвам като струна,

останал в ръцете на предтеча.

 

Щом плисне дъжд, сребрист ще стана,

с перчема синкав ще светя в простора.

Край мен ще грачи черна врана.

Ще се надпявам с ветрове и хора.

 

От песента си ще чакам чудеса –

на годините да узреят плодовете.

Простират гладни ръце към небеса.

За тялото ми, на пир ги призовете.

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??