Пируети

19 may 2013, 9:34

Poesía

402 0 1

Скача по стръмна пътека сърцето,

скача... И даже тупти.

Колко нелепо е всички да знаят

колко са малки и зли.

Все по-далечен и все по-отгатнат

се чувства всеки въпрос.

Който зададен е бил не на място

и чакал е отговор прост.

Но кой го е грижа, щом междувременно

пита се всеки от нас:

,,Ще можем ли пак да преминем през ситото,

напук на поредната власт?”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.