28 mar 2014, 14:10

Писане на пролет

  Poesía
1.1K 0 16

Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.

Тази бяла невеста с усмивка разнищи
на балтоните стари хастара протрит.
И танцува на двора пияната вишна,
до лехите с покарал пипер и кромид.

Размножава се птичето ято, което
ще си тръгне със вятъра в есенен ден.
Ала днеска оглася със песен небето
и по птичи възпява света прероден.

Белокори брезите с прически зелени,
като шаферки в парка кокетно стоят.
И врабчетата с хъс - тези малки гамени -
важно, важно по плочника слънце кълват.

Тази пролет със цвете в косата си крачи.
Тази пролет е влюбен и млад оптимист.
Недокоснат от своята пролет обаче,
пиша пролетни думи на белия лист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
    То каквато е дъждовна, може и да е лъжовна.
    Аз ти препоръчвам среща с мис Лято (била гореща)
    Или Есента потайна - ще е връзка дълготрайна.
    Е, докато дойде Зима (тя не става за "любима"...

    .../и вече не ми идва рима/

    Тя (Пролетта) и да не те докосва - пак стихът ти омагьосва!
  • Запролети ме с тоя стих!
    Браво, Мите!
  • С Владо! Нека има пролет в мислите ти
  • Привет, Краси, да, пролетта винаги отключва неподозирани неща
    Благодаря, Кольо, надявам се да не съм прекалил с бялото
  • Прекрасна рисунка на Пролет!Поздравление, Митко!
    Добър си!!!!Оценявам го!Приятен уикенд!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...