7 dic 2017, 23:49

Писател

1.1K 0 0

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна
да отварям мечтаните портали.

 

Миналото ми – целувка на червена роза!
Галеше ме тя с благоуханни аромати,
преглъщах и бодлите от истини познати.
А бил съм само в ролята на градинар
на дълбока, древна Тайна мистичен дар.

 

Настоящето ми е дихание между
въпросителна и една червена роза.
Всяко издишване отронва лунен прах,
всяко вдишване разлива мастило по листа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...