7.12.2017 г., 23:49 ч.

Писател 

  Поезия » Философска, Свободен стих
668 0 0

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна
да отварям мечтаните портали.

 

Миналото ми – целувка на червена роза!
Галеше ме тя с благоуханни аромати,
преглъщах и бодлите от истини познати.
А бил съм само в ролята на градинар
на дълбока, древна Тайна мистичен дар.

 

Настоящето ми е дихание между
въпросителна и една червена роза.
Всяко издишване отронва лунен прах,
всяко вдишване разлива мастило по листа.

 

 

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??