1 mar 2024, 10:41

Пиша ти мила, здравей!

  Poesía
387 1 0

Мина време, писмата ги мислят сега за мит

а вятър в душата носи

сержантски слова, не пестете гранати

а вятър само към теб ме носи

 

а месец от неволи

 

душата ми крещи

оставам на проверка вечер

а съм някъде във въздуха и синъото небе

на границата на обход и на засада се моля да не застана

 

душата ми крещи

и чух сержантски думи

не пестете гранати

и не искам да издъхна

 

лежа и душата ми крещи

че не е със теб..

Здравей, мила, моя, пиша ти

и сълзи с длан попивам

и чух сержантска реч

на границата, гранати не пестете..

душата ми крещи, не плаче

автомат се пали

на засада

а вятъра ме води, душа крещи, здравей мила моя пиша

и сълзи с длан попиват

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stew Carrey Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...