Мина време, писмата ги мислят сега за мит

а вятър в душата носи

сержантски слова, не пестете гранати

а вятър само към теб ме носи

а месец от неволи

душата ми крещи

оставам на проверка вечер

а съм някъде във въздуха и синъото небе

на границата на обход и на засада се моля да не застана

душата ми крещи

и чух сержантски думи

не пестете гранати

и не искам да издъхна

лежа и душата ми крещи

че не е със теб..

Здравей, мила, моя, пиша ти

и сълзи с длан попивам

и чух сержантска реч

на границата, гранати не пестете..

душата ми крещи, не плаче

автомат се пали

на засада

а вятъра ме води, душа крещи, здравей мила моя пиша

и сълзи с длан попиват