25 mar 2007, 21:48

Пишещи ръце

  Poesía
744 0 6

Пронизана от силата на думите
на биещото огнено сърце,
със силата на нежните ръце
аз писах върху листите и шумите.


С отровата на мъки преживяни,
с цвета на синьото небе,
с усмивката на весело дете
аз писах с топлите си длани.


Със капките на сутрешна роса,
с носталгия на птици отлетели,
с пепелта от мисли изгорели
аз писах върху цветната дъга.


С очи дълбоки или разгневени
до днес останах със мечти в душата.
И дълго тичала в полята,
аз пиша вече с пръсти уморени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...