25 mar 2007, 21:48

Пишещи ръце

  Poesía
746 0 6

Пронизана от силата на думите
на биещото огнено сърце,
със силата на нежните ръце
аз писах върху листите и шумите.


С отровата на мъки преживяни,
с цвета на синьото небе,
с усмивката на весело дете
аз писах с топлите си длани.


Със капките на сутрешна роса,
с носталгия на птици отлетели,
с пепелта от мисли изгорели
аз писах върху цветната дъга.


С очи дълбоки или разгневени
до днес останах със мечти в душата.
И дълго тичала в полята,
аз пиша вече с пръсти уморени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...