25.03.2007 г., 21:48

Пишещи ръце

742 0 6

Пронизана от силата на думите
на биещото огнено сърце,
със силата на нежните ръце
аз писах върху листите и шумите.


С отровата на мъки преживяни,
с цвета на синьото небе,
с усмивката на весело дете
аз писах с топлите си длани.


Със капките на сутрешна роса,
с носталгия на птици отлетели,
с пепелта от мисли изгорели
аз писах върху цветната дъга.


С очи дълбоки или разгневени
до днес останах със мечти в душата.
И дълго тичала в полята,
аз пиша вече с пръсти уморени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...