Пронизана от силата на думите
на биещото огнено сърце,
със силата на нежните ръце
аз писах върху листите и шумите.
С отровата на мъки преживяни,
с цвета на синьото небе,
с усмивката на весело дете
аз писах с топлите си длани.
Със капките на сутрешна роса,
с носталгия на птици отлетели,
с пепелта от мисли изгорели
аз писах върху цветната дъга.
С очи дълбоки или разгневени
до днес останах със мечти в душата.
И дълго тичала в полята,
аз пиша вече с пръсти уморени.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
