11 ene 2011, 19:36

Писма

  Poesía
1K 0 0

Писма

 

Войник съм аз

далеч от дома,

от моята любима,

от моите деца.

 

Какво правя тук?

Водя чужда война!

Но не искам това,

та аз съм тъй далеч от дома…

 

Пиша писма всеки ден,

но отговор… никакъв!

 

Мина ден, минаха два,

а аз все стоя под дъжда

и чакам отговора на

моята любима и моите деца.

 

Мина месец,

минаха два,

а аз все още съм тук

и водя чужда война.

 

А аз съм все още тук

и чакам моите писма,

но нищо не идва за мен

и чакам аз напразно под дъжда.

 

Мина година, минаха две,

а аз ранен, без една ръка,

продължавам да пиша писма,

но отговор… никакъв!

 

Раниха ме в битка

и умрях аз, без да видя моите писма,

без да целуна моята жена,

без да прегърна моите деца.

 

И защо?

Заради тъпата война,

отнела живота на много хора.

 

И сега какво,

два метра под земята гние моята плът,

а там, на повърхността,

моята жена и моите деца

ронят сълзи за една гниеща душа.

 

И сега бродя по света

и покой не намирам,

защото чакам моите писма

и защото глупост направих една,

да водя чужда война,

която донесе ми гибелта…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патриция Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....