Jan 11, 2011, 7:36 PM

Писма

  Poetry
1K 0 0

Писма

 

Войник съм аз

далеч от дома,

от моята любима,

от моите деца.

 

Какво правя тук?

Водя чужда война!

Но не искам това,

та аз съм тъй далеч от дома…

 

Пиша писма всеки ден,

но отговор… никакъв!

 

Мина ден, минаха два,

а аз все стоя под дъжда

и чакам отговора на

моята любима и моите деца.

 

Мина месец,

минаха два,

а аз все още съм тук

и водя чужда война.

 

А аз съм все още тук

и чакам моите писма,

но нищо не идва за мен

и чакам аз напразно под дъжда.

 

Мина година, минаха две,

а аз ранен, без една ръка,

продължавам да пиша писма,

но отговор… никакъв!

 

Раниха ме в битка

и умрях аз, без да видя моите писма,

без да целуна моята жена,

без да прегърна моите деца.

 

И защо?

Заради тъпата война,

отнела живота на много хора.

 

И сега какво,

два метра под земята гние моята плът,

а там, на повърхността,

моята жена и моите деца

ронят сълзи за една гниеща душа.

 

И сега бродя по света

и покой не намирам,

защото чакам моите писма

и защото глупост направих една,

да водя чужда война,

която донесе ми гибелта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Патриция Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...