Писмо ще ти напиша, утре призори.
Недей да плачеш, не искам твоите сълзи.
Мила моя дъщеричке, хубава брезичке!
Когато отминавах, ти заръчах:
Семейството си с вярност да крепиш.
Родината си много да обичаш.
Приятелството като светлина да съхраниш.
Бащините думи да зачиташ!
Писмо ще ти напиша след години - мама.
Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!
Писмото ми навярно странно...
Аз се надявах, че те съветвам вярно,
и майките понякога грешат.
Дори и нежни думи да редят.
А мислят си, че своите деца крепят.
Недей да сядаш с него в зимната шейна.
Вози в нея и другата жена!
И къщи да строи и порти здрави,
основи няма той в ума и те измами!
Напомням ти, че отдавна си сираче
и да се пазиш от думата - обаче...
Работиш здраво за двамина,
а плащат ти наполовина.
Ах, как не обичах аз чужбина,
но от принуда ти замина.
Приятелите ти видях в тъмен бар,
думите разменяха, като безценен дар!
С трудностите трябва да се справяш сам-сама.
Тогава ще си моята достойна дъщеря!
Иди на село, при баща си.
Разкажи за своите беди.
И ако той не те успокои,
купи си слава с пари!
Годините отминаха и ето -
насоката драстично се смени,
от това пострада само ти.
Писмото ми, навярно странно,
ще прочетеш и ще заплачеш, все теб боли.
Застигнаха те толкова лъжи.
Притихнала, усамотена,
а може би завинаги сломена!
Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!
Писмо ще ти напиша след години - мама.
© Мария Николова Todos los derechos reservados