23.05.2014 г., 9:57  

Писма от отвъдното

942 0 0

Писмо ще ти напиша, утре призори.

Недей да плачеш, не искам твоите сълзи.

 

Мила моя дъщеричке, хубава брезичке!

Когато отминавах, ти заръчах:

 

Семейството си с вярност да крепиш.

Родината си много да обичаш.

Приятелството като светлина да съхраниш.

Бащините думи да зачиташ!

Писмо ще ти напиша след години - мама.

 

Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!

Писмото ми навярно странно...

Аз се надявах, че те съветвам вярно,

и майките понякога грешат.

Дори и нежни думи   да редят.

А мислят си, че своите деца крепят.

 

Недей да сядаш с него в зимната шейна.

Вози в нея и другата жена!

И къщи да строи и порти здрави,

основи няма той в ума и те измами!

 

 

Напомням ти, че отдавна си сираче

и да се пазиш от думата - обаче...

 

Работиш здраво за двамина,

а плащат ти наполовина.

Ах, как не обичах аз чужбина,

но от принуда ти замина.

 

Приятелите ти видях в тъмен бар,

думите разменяха, като безценен дар!

 

С трудностите трябва да се справяш сам-сама.

Тогава ще си моята достойна дъщеря!

 

Иди на село, при баща си.

Разкажи  за своите беди.

И ако той не те успокои,

купи си слава с пари!

 

Годините отминаха и ето -

насоката драстично се смени,

от това пострада само ти.

Писмото ми, навярно странно,

ще прочетеш и ще заплачеш, все теб боли.

Застигнаха те толкова лъжи.

Притихнала, усамотена,

а може би завинаги сломена!

Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!

 

Писмо ще ти напиша след години - мама.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...