Писмо ще ти напиша, утре призори.

Недей да плачеш, не искам твоите сълзи.

Мила моя дъщеричке, хубава брезичке!

Когато отминавах, ти заръчах:

Семейството си с вярност да крепиш.

Родината си много да обичаш.

Приятелството като светлина да съхраниш.

Бащините думи да зачиташ!

Писмо ще ти напиша след години - мама.

Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!

Писмото ми навярно странно...

Аз се надявах, че те съветвам вярно,

и майките понякога грешат.

Дори и нежни думи   да редят.

А мислят си, че своите деца крепят.

Недей да сядаш с него в зимната шейна.

Вози в нея и другата жена!

И къщи да строи и порти здрави,

основи няма той в ума и те измами!

Напомням ти, че отдавна си сираче

и да се пазиш от думата - обаче...

Работиш здраво за двамина,

а плащат ти наполовина.

Ах, как не обичах аз чужбина,

но от принуда ти замина.

Приятелите ти видях в тъмен бар,

думите разменяха, като безценен дар!

С трудностите трябва да се справяш сам-сама.

Тогава ще си моята достойна дъщеря!

Иди на село, при баща си.

Разкажи  за своите беди.

И ако той не те успокои,

купи си слава с пари!

Годините отминаха и ето -

насоката драстично се смени,

от това пострада само ти.

Писмото ми, навярно странно,

ще прочетеш и ще заплачеш, все теб боли.

Застигнаха те толкова лъжи.

Притихнала, усамотена,

а може би завинаги сломена!

Мила моя дъщеричке, прекършена брезичке!

Писмо ще ти напиша след години - мама.