22 ago 2012, 14:48

Писмо

993 0 5

Все още чакам отговор
                            на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите.

Това писмо, което не написах
на лист, а право в небесата,
което шепнех тихичко на бриза
и го гравираха на чайките перата.

Това писмо, което и звездите
бродират над земята всяка вечер,
и скрито във памука на вълните,
е ту насред брега... ту е далече.

Това писмо, което си получила
или до тебе не е стигнало изобщо,
но без да знам какво му се е случило,
аз чакам твоя отговор все още...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кавалер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано дочакаш
  • Ха, благодаря (:
  • Прекрасно произведение! Поздравления за израза,(: харесва ми вмъкването на философска мисъл; улавям някаква чувствителна душа, скрита под маската на земните лицемери. :D:D:D
  • @Andromaha: честно казано ми мина през ума още докато го писах, но прецених, че наистина няма толкова голямо значение кое ще бъде, пък и под "перата" съвсем спокойно се разбират "крилете" на птиците.

    @nininini: ключът е в самото очакване, в тръпката от него. Неполученото до един момент писмо в никакъв случай не означава, че в бъдеще няма да достигне до адресата. Но, нека се повторя, важното е самото чакане. Освен това животът не е само логика :р Поздрави!
  • Кестен златен...пробвай с новите технологии...а стихотворението ми хареса

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...