22 ago 2012, 14:48

Писмо

996 0 5

Все още чакам отговор
                            на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите.

Това писмо, което не написах
на лист, а право в небесата,
което шепнех тихичко на бриза
и го гравираха на чайките перата.

Това писмо, което и звездите
бродират над земята всяка вечер,
и скрито във памука на вълните,
е ту насред брега... ту е далече.

Това писмо, което си получила
или до тебе не е стигнало изобщо,
но без да знам какво му се е случило,
аз чакам твоя отговор все още...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кавалер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано дочакаш
  • Ха, благодаря (:
  • Прекрасно произведение! Поздравления за израза,(: харесва ми вмъкването на философска мисъл; улавям някаква чувствителна душа, скрита под маската на земните лицемери. :D:D:D
  • @Andromaha: честно казано ми мина през ума още докато го писах, но прецених, че наистина няма толкова голямо значение кое ще бъде, пък и под "перата" съвсем спокойно се разбират "крилете" на птиците.

    @nininini: ключът е в самото очакване, в тръпката от него. Неполученото до един момент писмо в никакъв случай не означава, че в бъдеще няма да достигне до адресата. Но, нека се повторя, важното е самото чакане. Освен това животът не е само логика :р Поздрави!
  • Кестен златен...пробвай с новите технологии...а стихотворението ми хареса

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...