22.08.2012 г., 14:48

Писмо

998 0 5

Все още чакам отговор
                            на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите.

Това писмо, което не написах
на лист, а право в небесата,
което шепнех тихичко на бриза
и го гравираха на чайките перата.

Това писмо, което и звездите
бродират над земята всяка вечер,
и скрито във памука на вълните,
е ту насред брега... ту е далече.

Това писмо, което си получила
или до тебе не е стигнало изобщо,
но без да знам какво му се е случило,
аз чакам твоя отговор все още...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано дочакаш
  • Ха, благодаря (:
  • Прекрасно произведение! Поздравления за израза,(: харесва ми вмъкването на философска мисъл; улавям някаква чувствителна душа, скрита под маската на земните лицемери. :D:D:D
  • @Andromaha: честно казано ми мина през ума още докато го писах, но прецених, че наистина няма толкова голямо значение кое ще бъде, пък и под "перата" съвсем спокойно се разбират "крилете" на птиците.

    @nininini: ключът е в самото очакване, в тръпката от него. Неполученото до един момент писмо в никакъв случай не означава, че в бъдеще няма да достигне до адресата. Но, нека се повторя, важното е самото чакане. Освен това животът не е само логика :р Поздрави!
  • Кестен златен...пробвай с новите технологии...а стихотворението ми хареса

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...