22.08.2012 г., 14:48

Писмо

991 0 5

Все още чакам отговор
                            на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите.

Това писмо, което не написах
на лист, а право в небесата,
което шепнех тихичко на бриза
и го гравираха на чайките перата.

Това писмо, което и звездите
бродират над земята всяка вечер,
и скрито във памука на вълните,
е ту насред брега... ту е далече.

Това писмо, което си получила
или до тебе не е стигнало изобщо,
но без да знам какво му се е случило,
аз чакам твоя отговор все още...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано дочакаш
  • Ха, благодаря (:
  • Прекрасно произведение! Поздравления за израза,(: харесва ми вмъкването на философска мисъл; улавям някаква чувствителна душа, скрита под маската на земните лицемери. :D:D:D
  • @Andromaha: честно казано ми мина през ума още докато го писах, но прецених, че наистина няма толкова голямо значение кое ще бъде, пък и под "перата" съвсем спокойно се разбират "крилете" на птиците.

    @nininini: ключът е в самото очакване, в тръпката от него. Неполученото до един момент писмо в никакъв случай не означава, че в бъдеще няма да достигне до адресата. Но, нека се повторя, важното е самото чакане. Освен това животът не е само логика :р Поздрави!
  • Кестен златен...пробвай с новите технологии...а стихотворението ми хареса

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...