17 may 2017, 6:09

Писмо

825 0 0

Не е модерно вече с писма
да споделяш мисли, чувства.
Пред вида на празните листа
онези думи безпомощно се блъскат...
Може би не искам да ти пиша,
може би искам да мълча.
Но нещо в мене пречи ми да дишам,
Май че беше наранената душа.
Да ти разкажа за деня си, или...
Знам ли, за всеки следващ ден без теб?
Как преплитам чувствата с мисли
за живота, който неочаквано ми бе отнет!
Ами, денят минава някак бавно,
часовникът ми е сърдит, изглежда.
Времето за мен е сякаш спряло.
Къде да търся последната надежда?
Но нощта е моята утеха.
Тогава ме прегръща всеки спомен,
разголва ме и снема всяка дреха,
за да ме подготви за деня отровен.
Защо да ти го пиша, няма смисъл...
Не е модерно вече с писма.
Изгубих всяка дума, всяка мисъл,
вече свикнах, ще си продължа така!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...