21 oct 2018, 13:38

Писмо (3) 

  Poesía » Filosófica, Otra
665 0 0

Аз крача самичък сред мрака...

прегръща ме дяволски студ...

а вярата в мене угасва...

превръщам се в движещ се труп...

 

за похода нужни са двама...

за жалост обаче съм сам...

отдавна теб вече те няма...

не чувствам аз в себе си плам...

 

и все пак си зная, че нейде...

в широкия иначе свят...

си жива и искаш да видиш...

че мога да действам и сам...

 

животът за мен е безмислен...

все някога аз ще умра...

за себе си не, но за тебе...

проклетия път ще вървя...

 

и цялото време, което...

прекара ти някога с мен...

не ще да остане напразно...

ще стигна до края... за теб...

 

 

 

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??