Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама...
за жалост обаче съм сам...
отдавна теб вече те няма...
не чувствам аз в себе си плам...
и все пак си зная, че нейде...
в широкия иначе свят...
си жива и искаш да видиш...
че мога да действам и сам...
животът за мен е безмислен...
все някога аз ще умра...
за себе си не, но за тебе...
проклетия път ще вървя...
и цялото време, което...
прекара ти някога с мен...
не ще да остане напразно...
ще стигна до края... за теб...
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados