Адриан
273 el resultado
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне, ...
  190 
5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха ...
  347 
Ти беше роден край великия Истър
в затънтено малко селце
и беше отведен от елини в робство
в йонийското синьо море…
След дълги години пораснал се върна ...
  233 
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата, ...
  314 
На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...
  619 
05.09.2024 г.*
Татаринът Тимур беше последният младеж, който упорито отказваше да напусне бащиното село в покрайнините на Добруджа. С тази си упоритост, 27-годишният мъж си навличаше само беди. Вече четвъртата дама на сърцето му го беше оставила, всичките му някогашни приятели бяха забравили за него ...
  366 
03.05.2020 г.
– Ама че досада… – мислеше си Наталия докато обикаляше долината на Суха река в търсене на средновековните скални манастири през топлия майски ден – Навигацията ми показва, че трябва да са тук… Проклета работа… „Стани журналист“ ми казаха, „щяло да бъде забавно“ викаха… Няма що…
Тя се с ...
  356 
Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...
  306 
За всичките тези години научих,
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
  360 
Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...
  485 
Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...
  417 
Отново съдбата ни срещна...
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...
  348 
Не искам да бъда щастлив на Земята...
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...
  736 
Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...
  911 
Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я... ...
  793 
Все някога аз ще издъхна... ненужен...
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...
  870 
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...
  853 
Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
  659 
Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
  897 
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
  499 
Все някога аз ще се върна
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
  532 
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
  490 
Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
  1009 
Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
  933 
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
  704 
Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
  581 
Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...
  444 
С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...
  734 
Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...
  449 
Преминах през всичките кръгове в Ада,
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...
  526 
Наистина нямах представа...
от двама ни кой беше прав...
и двамата носихме маски,
и роли играхме... Нали?
Сега щом сме толкоз далече... ...
  473 
Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
  588 
Нападна ме, дирейки беса...
ти беше по-силен от мен...
но имаше жалка причина...
да стискаш в ръцете си меч...
нападна ме само защото... ...
  674 
Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...
  573 
Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...
  787 
Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...
  639 
Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...
  663 
Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...
  542 
Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...
  575 
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
  797 
Propuestas
: ??:??