NINYA (Марияна Георгиева) NINYA (Марияна Георгиева)
24
28 ago 2008, 21:39

Писмо

1.1K 0 7
Прости ми за това, че те очаквам,за теб запазих мислите и ласките.Не пожелавай две очи разплакани,не искай да надяна сива маска..Не искай да пресъхнат дните мии да покрия устните си с черно.Не би харесал тъжното в очите ми -те още ти принадлежат и са ти верни..Не пожелавай рани за душата ми!За теб запазила е само пролет.Не мачкай с тишина крилата ми!Те истински са само в полет..Не ме обличай във "далечност"и за награда не изпращай безразличие.Една жена стои на спирка "вечност"и кротко чака твоето ОБИЧАМ ТЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0