Aug 28, 2008, 9:39 PM

Писмо

  Poetry » Love
1.1K 0 7
Прости ми за това, че те очаквам,за теб запазих мислите и ласките.Не пожелавай две очи разплакани,не искай да надяна сива маска..Не искай да пресъхнат дните мии да покрия устните си с черно.Не би харесал тъжното в очите ми -те още ти принадлежат и са ти верни..Не пожелавай рани за душата ми!За теб запазила е само пролет.Не мачкай с тишина крилата ми!Те истински са само в полет..Не ме обличай във "далечност"и за награда не изпращай безразличие.Една жена стои на спирка "вечност"и кротко чака твоето ОБИЧАМ ТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...