Безкрайно много хаос тая у мен - 
различен свят тъмничен и студен,
копнежи по един несбъднат зов.

Безкрайно силно мога да извия,
тъгата на мъдруващ прах да стрия,
с прегръдка нежна да родя любов.

Безкрайно време мога да ридая
с надеждата безхлебна да узная
кога и как да бъда аз щастлив.

Безкрайно често нищо няма смисъл,
самотен да съм някой е орисал
съдбата ми във този век хаплив.

Самотен да пребъда във страдание,
събуден сред кошмарното познание
и болка, обобщена в алманах.

Безкрайно е възможното ви щастие,
безкрайно е и моето нещастие,
в света ви нищо сякаш не узнах...

Безкрайно много хаос тая в душата
и мога да ви го предам в соната,
но мисля, сякаш, че не ще го дам...

Защото мисля, че не заслужавате,
защото много бързо се снижавате,
защото сякаш съм безкрайно сам...