Jun 18, 2015, 6:25 PM  

Безкрайно

  Poetry
502 0 1

 

 

 

 

Безкрайно много хаос тая у мен - 
различен свят тъмничен и студен,
копнежи по един несбъднат зов.

Безкрайно силно мога да извия,
тъгата на мъдруващ прах да стрия,
с прегръдка нежна да родя любов.

Безкрайно време мога да ридая
с надеждата безхлебна да узная
кога и как да бъда аз щастлив.

Безкрайно често нищо няма смисъл,
самотен да съм някой е орисал
съдбата ми във този век хаплив.

Самотен да пребъда във страдание,
събуден сред кошмарното познание
и болка, обобщена в алманах.

Безкрайно е възможното ви щастие,
безкрайно е и моето нещастие,
в света ви нищо сякаш не узнах...

Безкрайно много хаос тая в душата
и мога да ви го предам в соната,
но мисля, сякаш, че не ще го дам...

Защото мисля, че не заслужавате,
защото много бързо се снижавате,
защото сякаш съм безкрайно сам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...