23 ago 2011, 22:20

Писмо до Дон Кихот

  Poesía
2.5K 0 16

Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?

Пребори ли се с мелници и вятър,
успя ли да спасиш онепрадвани?
В един неубедителен театър
играеш ни величествени драми.

Какво се случи с твойта Дулсинея?
Дали за теб изобщо подозира,
или заради друг щастливо пее,
пък ти, върти си вехтата рапира.

Прослави ли се, почит ли постигна,
със подвизи и чест света ли смая?
Не се получи - зная, брат, за рицар
един безумник няма да признаят.

Но слушай, я мини през вековете -
днес няма никой тук да се учуди,
че да си само ти - ще бъдеш цвете
в объркания странен свят на луди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...