23 mar 2016, 7:56

Писмо до дядо Йоцо

  Poesía
573 0 5

Не ми искай очите,
няма какво да видиш.
Половината са зрители,
а останалите са гниди.

 

Зрителите роптаят,
но като в селска кръчма.
Гнидите си нехаят
и нов живот си поръчват.

 

Всичко е търговия,
няма любов и чувство.
Мъчат се да затрият
всичко що е изкуство.

 

Партиите са тези
дето душат и мачкат,
истински главорези,
роби на тлъсти пачки.

 

Не ми искай очите,
че от сълзи мержелеят.
Превземат ни бежанците
и по-добре си живеят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...