23 мар. 2016 г., 07:56

Писмо до дядо Йоцо

574 0 5

Не ми искай очите,
няма какво да видиш.
Половината са зрители,
а останалите са гниди.

 

Зрителите роптаят,
но като в селска кръчма.
Гнидите си нехаят
и нов живот си поръчват.

 

Всичко е търговия,
няма любов и чувство.
Мъчат се да затрият
всичко що е изкуство.

 

Партиите са тези
дето душат и мачкат,
истински главорези,
роби на тлъсти пачки.

 

Не ми искай очите,
че от сълзи мержелеят.
Превземат ни бежанците
и по-добре си живеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...