Аз, дядо, още съм мъничка,
но питай мама - много съм добричка.
Изяждам всичко в своята чиния,
и после на чешмичката я мия.
А вчера ме похвалиха, защото
не се напишквам вече във леглото.
Тогава мама силно ме нагушка
и каза, че съм сладичка послушка.
Затуй ти пиша, дядо, писъмцето,
желания да сбъднеш на детето.
Аз няколко сега си пожелавам,
сбъдни ги, ако заслужавам.
Аз искам тате вече да не пие,
че става лош и после мама бие.
Веднъж и мен нашляпа, но тогава,
го фрасна мама - както заслужава!
Аз искам баба в миг да оздравее
и много, много дълго да живее.
Да спре да охка, в кухнята, за всички,
да пържи пак от вкусните мекички.
И искам кака да се върне от чужбина.
Че там е вече не една година,
но тате казва - не, не се налага,
да оцелеем тя от там помага.
По телевизията, вчера, точно в девет,
видях дете, приличащо на скелет.
На всички като него по земята
раздай по десет пици от торбата.
Това са, дядо, моите желания.
Сбъдни ги ако има основание.
Ако ли не - не заслужавам значи.
Тогава в тъмното ще си поплача.
Но догодина ще съм по-послушна.
Сега в креватчето си ще се гушна.
И ако другото не може да се случи,
надявам се бонбони да получа.
Целувам те по бялата брадица.
Писмото е от малката Елица.
Автор: ПИ
© Пламен Иванов - ПИ Todos los derechos reservados