Дойде и си отиде,

тъй неусетно мина времето заедно.

Мислех, че те имам, но се оказа чужда.

Може би те имах за миг,

но чужда остана.

Може би очите ти гледаха мен,

а може би него гледаха през тялото ми.

Аз съм сянка, мисъл, идея.

Аз съм отражение на изгубеното,

идея за него, докато го няма –

да го поддържам жив.

И така дори непознат го намразих –

завидях му, че има теб.

Реалност ли беше всичко

или просто слепи мечти,

визуализирани от един болен

и самотен мозък, копнеещ за едно…

Едно просто, но невъзможно нещо!

Да те има! Е, има те,

но вече само в сънищата!