Дойде и си отиде,
тъй неусетно мина времето заедно.
Мислех, че те имам, но се оказа чужда.
Може би те имах за миг,
но чужда остана.
Може би очите ти гледаха мен,
а може би него гледаха през тялото ми.
Аз съм сянка, мисъл, идея.
Аз съм отражение на изгубеното,
идея за него, докато го няма –
да го поддържам жив.
И така дори непознат го намразих – ...