В добрата длан на невъзмездието
заспивам опростена. И сънувам,
как съм добра със всичките си грешки,
най-вече с теб. Със паметта за лудост
и за неволното, прието лично
през беглото докосване на вятъра,
с илюзията, че можеш да обичаш,
дотолкова, че да узрее лятото.
И се събуждам в жаркото на юли,
и точно посред себе си съзирам
свободното пространство да се влюбя
и да обичам пак... ...