Писмо до Никой
В добрата длан на невъзмездието
заспивам опростена. И сънувам,
как съм добра със всичките си грешки,
най-вече с теб. Със паметта за лудост
и за неволното, прието лично
през беглото докосване на вятъра,
с илюзията, че можеш да обичаш,
дотолкова, че да узрее лятото.
И се събуждам в жаркото на юли,
и точно посред себе си съзирам
свободното пространство да се влюбя
и да обичам пак...
Не съм невинна,
поне не толкова, че да те съдя.
Почти е суеверие известното.
Сега си тръгвам с правото да бъда
единствената бръчка на лицето ти,
която не е белег от тревога,
а е следа от пламък на светулка.
И не е от значение да помниш
убождане от камъче в обувката.
А паметта е повод да узрея,
за да обикна грешките, признавайки
най-вече теб. И после да успея
да съм добра със себе си, забравяйки...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
