15 nov 2005, 13:00

Писмо до самоубиеца

  Poesía
1.3K 0 2

Смъртта пристига черна, стъпва бавно,
и взема със себе си една душа.
Ти може би живял си славно,
но тя не се интересува от това.

Кога и кой да вземе тя решава,
избира някак, действа, после край.
След нея тяло без душа остaва,
а живите мечтаят си за рай.

Недей я вика-идва тя сама.
Когато най-малко я очакваш,
недей посяга към Смъртта ръка-
защото по-добре е да изчакваш.

Не се предавай, смисъл потърси,
все има нещо дето те възпира,
налага ли се-ти се озлоби,
кръстосай с врага рапира.

Режи глави, бий, осакатявай
и нека страда много твоя враг,
бори се и не се предавай,
но със Смъртта не сключвай брак.

Цени живота. Имай малко вяра,
повярвай в щастливата звезда.
Живееш и се бориш ти под пара,
но знай, че със всички е така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!Страхотно е!!!Заслужава си човек да се замисли и да продължава да живее, въпреки трудностите, въпреки болката!А това да не я търсим - смърта - защото тя ще ни намери, много ми допадна!!!Поздрави!!!
  • Много ми хареса Просто е супер, продьлжавай все така!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...