15.11.2005 г., 13:00

Писмо до самоубиеца

1.3K 0 2

Смъртта пристига черна, стъпва бавно,
и взема със себе си една душа.
Ти може би живял си славно,
но тя не се интересува от това.

Кога и кой да вземе тя решава,
избира някак, действа, после край.
След нея тяло без душа остaва,
а живите мечтаят си за рай.

Недей я вика-идва тя сама.
Когато най-малко я очакваш,
недей посяга към Смъртта ръка-
защото по-добре е да изчакваш.

Не се предавай, смисъл потърси,
все има нещо дето те възпира,
налага ли се-ти се озлоби,
кръстосай с врага рапира.

Режи глави, бий, осакатявай
и нека страда много твоя враг,
бори се и не се предавай,
но със Смъртта не сключвай брак.

Цени живота. Имай малко вяра,
повярвай в щастливата звезда.
Живееш и се бориш ти под пара,
но знай, че със всички е така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!Страхотно е!!!Заслужава си човек да се замисли и да продължава да живее, въпреки трудностите, въпреки болката!А това да не я търсим - смърта - защото тя ще ни намери, много ми допадна!!!Поздрави!!!
  • Много ми хареса Просто е супер, продьлжавай все така!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...