Писмо до теб!

Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим, 
останаха без отплата... 
Само за съвестта ни, е малко по-леко. 
Трябваше да кажа на майка ти...
Толкова ме беше срам....
Трябваше да ѝ кажа, че синът ѝ е починал.
Тя не повярва.... 
Може би още не го вярва, напълно.
Не дойдох на погребението ти...
Това, не знам за хубаво или за лошо беше...
Бях съсипана, но се държах заради другите. 
Рухнах в много по-късен етап. 
Но взех решението да използвам болката, 
Като енергиен източник! 
Хвърлих се като идиот, да следвам мечтите си!
Знам, че си до нас. 
Знам, че не ти липсва тялото ти, 
изпълнено с болка и гняв към света. 
Знам, че вярваш в нас и ни подкрепяш. 
Видях, чудесата и знаците, които оставяш. 
Знам, че си тук и по някакъв странен начин...

знам, че смъртта ти бе преход към ново начало.