2 jun 2017, 22:47

Писмо от Ботев до Левски

  Poesía » Civil
1.2K 4 5

И днес е, брат, жестоко, идиотско.
От турско стана тук по-лошо!...

 

Тогава имахме земята свята.
Сега ти вземат всичко - и душата...

 

Преди хайдути бранеха народа.
Сега го грабят, мъчат - и заробват...

 

По двеста кожи смъкват с кражби, с данъци...
проклети, алчни народоизмамници!

 

А емигрантите... си пеят песни -
далече от безродните обесници...

 

Родината кърви, обезчестена.
Духът на свободата... задушен е...

 

Погубиха ни... Нямаме наследници.
Останаха предателите. И изедниците...

 

Народът мре - от Дунав до Родопите...
И вече няма кой да води робите...

 

Марин Тачков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Редактиран вариант...

Comentarios

Comentarios

  • Силен стих, Марине! Поздрави!
  • "Народът мре - от Дунав до Родопите...
    И вече няма кой да води робите..."
    Хареса ми, поздравления!
  • Хареса ми, поздавления!
  • Да, така е, но някои още пишат хайдушки песни и се кичат с,, патриотизъм",а работят и плащат данъци в чужбина! ,,Патриот е-душа дава за наука и свОбода, но не свойта душа, братя, а душата на народа!"
  • Впечатлен съм много.
    Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...