Писмо от бъдещето
Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл,
за днешния ден облян в светлина.
Преминал през опит горчив, нелогичен,
как път към доброто избра си света.
Днес няма зло и болести няма,
няма конфликти, убийства, войни,
истини скрити в мъгли глухонеми
и вносно привнесени чужди вини.
Две слънца греят, та всички да топлят,
изгрели след огън и дълга тъма,
след зими столетни изпълнени с вопли,
на хора първични стаили срама.
Всемирна любов е, за всички достъпна.
Небето обляно със златни лъчи
сбрало в едно е душите безплътни,
възкръснали в Рай по-добър от преди.
В сегашното време звездите пъстреят,
ята с пеперуди не воля искрят,
липите в градини омайно ухаят...
Сънуваш ли, бабо, този наш свят?
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Гоше, благодаря ти! Моята активност тук е от 2007 година. Какво значение има, колко е четен даден стих? По-важното е, кой и как го чете! Отдавна съм си надмогнала суетата. Ако нещо е нужно, то отива там, където е полезно!
-
Нарочно се забавих тук с коментара...
Интересно как е възможно толкова силен и стоиностен стих, да остане незабелязан?...
Всъщност, знам отговора - свързан е с активността на автора...
И По (примерно) да възкръсне и да започне да пуска, ако не е активен, ще си остане само с публикуваното...
Моето мнение вече го казах за стихът на друго място, но пак ще го повторя!
Време е то вече да дойде, но ако разчита ние да положим основите, ще се позабави доста...
Поздравявам те. -
Приказка от бъдещето? Дано! Хареса ми, нищо че е тъжно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
