Писмо от бъдещето
Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл,
за днешния ден облян в светлина.
Преминал през опит горчив, нелогичен,
как път към доброто избра си света.
Днес няма зло и болести няма,
няма конфликти, убийства, войни,
истини скрити в мъгли глухонеми
и вносно привнесени чужди вини.
Две слънца греят, та всички да топлят,
изгрели след огън и дълга тъма,
след зими столетни изпълнени с вопли,
на хора първични стаили срама.
Всемирна любов е, за всички достъпна.
Небето обляно със златни лъчи
сбрало в едно е душите безплътни,
възкръснали в Рай по-добър от преди.
В сегашното време звездите пъстреят,
ята с пеперуди не воля искрят,
липите в градини омайно ухаят...
Сънуваш ли, бабо, този наш свят?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
