9 ago 2023, 9:06

Писмо от идещата есен

  Poesía
394 1 2

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН

 

... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –

есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,

облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,

бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли,

вятър в близката кория свири на дудук с дайре,

 

хълта – сякаш нож в кания, мракът в кривото дере,

нощ приижда, ден отхожда, в черната дрезгавина

сякаш в люлка свидна рожба люля бледната луна,

вече знам какво ме чака! – звездното небе чета,

с паячето във хамака ще си спим до пролетта...

 

9 август 2018 г.

гр. Варна, 20, 55 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...