9 ago 2023, 9:06

Писмо от идещата есен

  Poesía
395 1 2

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН

 

... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –

есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,

облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,

бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли,

вятър в близката кория свири на дудук с дайре,

 

хълта – сякаш нож в кания, мракът в кривото дере,

нощ приижда, ден отхожда, в черната дрезгавина

сякаш в люлка свидна рожба люля бледната луна,

вече знам какво ме чака! – звездното небе чета,

с паячето във хамака ще си спим до пролетта...

 

9 август 2018 г.

гр. Варна, 20, 55 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....