ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте,
простих се вече с купища илюзии, безсмислени химери и мечти,
и в Нищото животът се тътрузи! – пред двете ми объхтани пети,
дали нахраних синове и внуци със римите, що писах ги в зори,
и в неосъществени революции погиваха мечтите ми добри?
Не зная със какво съм ви потребен? Не е ли време да си замълча?
За вас стаих една коричка хлебец от малката ми Божия бохча.
30 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 18, 35 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados