30.11.2023 г., 23:20

Писмо от омагьосания кръг

385 1 0

ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ

 

… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –

все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,

цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,

и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте,

простих се вече с купища илюзии, безсмислени химери и мечти,

 

и в Нищото животът се тътрузи! – пред двете ми объхтани пети,

дали нахраних синове и внуци със римите, що писах ги в зори,

и в неосъществени революции погиваха мечтите ми добри?

Не зная със какво съм ви потребен? Не е ли време да си замълча?

За вас стаих една коричка хлебец от малката ми Божия бохча.

 

30 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 18, 35 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...