Аз сам в нощната стая, звезда едничка над мен трепти.
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони.
Може нощта да е роб на деня, може и да е опиат на мисълта.
Блокове светят в нощния пейзаж, а приятелството оправдано е вечен мираж.
Над хартията суха тежко ще въздишам с болки родилни, уморителни.
И така:
В сълзи горчиви, кръв ще лея над мисълта как да го преживея...
© Христо Георгиев Todos los derechos reservados