Писмо за Арима
На М.
Какво си ти за мен?
О, горестна мечта в покоя,
ти, вечен на небето път!
Не те отнесе зла и черна
моята съдба далече,
а скри те в хиляда цветове и звуци,
скри те във всеки летен ден.
Към теб ме днеска вика
в тая душна нощ страхът
от бързолетното време
и живота, във злоба осветен.
Какво си ти за мен?
Мечта една или спомен сетен,
тъй дълбоко в годините ми скрит?
На един живот ли име,
или храм на тъгата сладка?
Колко пъти съм се питал
ще остане ли по мен прашинка,
петънце във Бога, кост ли, глина,
та и ти със мен ведно до края
ръце да стиснем с Михаила?
Какво си ти за мен?
Писано по пътя между Краков и Варшава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Герхард Иванов Todos los derechos reservados
