Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка,
Политнала с разперени криле,
Разпръснала се като малка сричка,
Оставала и място за тире.
С усмивка идвам, мила, да те видя,
Тръгвам даже там към вечността,
Разбирам те и няма да завидя, че
Аз съм тук, а ти си над света.
Нали си моето единствено момиче,
С очи кафеви и черничена коса,
Тръгвам, скъпа, с моето еленче,
Времето бих искал истински да спра,
Обичам те да кажа за последно и сега.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados