11 may 2024, 8:01

Писмо за Рая 

  Poesía » De amor
409 0 0

Върни се мила, нежно целуни ме,

Разбирам, че далеч си от света,

Еленче имам, носи твойто име,

Малко е, но ще ме учи да летя!

Еленчето е като пойна птичка,

Политнала с разперени криле,

Разпръснала се като малка сричка,

Оставала и място за тире.

С усмивка идвам, мила, да те видя,

Тръгвам даже там към вечността,

Разбирам те и няма да завидя, че

Аз съм тук, а ти си над света.

Нали си моето единствено момиче,

С очи кафеви и черничена коса,

Тръгвам, скъпа, с моето еленче,

Времето бих искал истински да спра,

О​​​​​​бичам те да кажа за последно и сега.

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Времепространство »

15 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??