Писмо за Рая

Върни се мила, нежно целуни ме,

Разбирам, че далеч си от света,

Еленче имам, носи твойто име,

Малко е, но ще ме учи да летя!

Еленчето е като пойна птичка,

Политнала с разперени криле,

Разпръснала се като малка сричка,

Оставала и място за тире.

С усмивка идвам, мила, да те видя,

Тръгвам даже там към вечността,

Разбирам те и няма да завидя, че

Аз съм тук, а ти си над света.

Нали си моето единствено момиче,

С очи кафеви и черничена коса,

Тръгвам, скъпа, с моето еленче,

Времето бих искал истински да спра,

О​​​​​​бичам те да кажа за последно и сега.