22 dic 2013, 18:39

Писмо за възприятията

809 0 0

    Мило прозорче,
Гледам те в омая запленен,
чудните ти образи като от филм,
пухкавите облачета и птиците свободолюбиви,
играят си с в захлас с вятъра игрив дори дърветата и храстите бодливи.
Дори лозата извисяваща се горда, шава, гъделичкана от ласките ти мили.
  Мило прозорче,
Гледам те от мъка наскърбен,
чудните ти образи от филма остарял,
подменени са от смразяващите гледки,
неприемливи за сетивата ни човешки.
Пухкавите облаци и птиците игриви,
прогонени на юг са от зимата зловеща.
Вятърът - всеобщият другар любим,
без милост брули оголените скалпове на дърветата безчин.
Дори нейно величество - лозата благородна,
навела е глава смирено пред новата господарка всенародна.
  Мило прозорче,
От светлинната ти магия заслепен съм, после покосен, а после отново извисен.
През моите очи кафяви
облагородяваш, обогатяваш, а после обременяваш и опечаляваш съзнанието ми човешко.
Уморен съм вече от образи безкрайни, разнородни,
дори очите ми кафяви, ненаситни,
бавно обгръща ги мъглата на клепачите протрити.
Крехки ний сме съществата тъй човешки,
като твоето стъкло дебело
силни сме, корави по начало,
а в края пропукваме се изтънели безпощадно от времето поели.
                                        Сбогом, прозорче тъй любимо, ще се видим пак идната година.
                                                                                                                  С възхищение:
                                                                                                                    Твоят стар другар - Човекът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Пимпас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...